Ела със мен накрая на света,
там, където има светлина,
където снегът винаги бял остава,
където където няма хорска врява.

Ела, хайде, тичай след мен,
поздрави новия песенен ден,
запей ми нещо – глупаво дори,
запей ми, нека не заспиват следващите дни...

Върви си вече, с думите се подигра,
във въздуха заплака златната зора,
отдавна изчезна, трябваше да разбера,
ето я вече – зад нас студената мъгла.

Обърнах се – още стоиш на цветната пътека,
не ме следвай моля те, накрая ще намеря утеха,
пусни ръката ми, вече виждам светлина –
там, някъде на край света...

07.03.2015