на фона на луната бяла
две сгушени сърца туптяха
той нежни думи ù шептеше
а тя в ръцете му гореше
той докосваше крака ù... с парещи ръце
тя изтръпваше при допира на устните
той целуваше врата ù
тя затваряше очи...
с тез целувки нежни думи
не искаше да се раздели
но той си тръгна в този час
а тя безмълвна там стоеше
не знаеше какво се случва защо сама беше
той не се обърна вече...
не помисли и за миг
момичето остави надалече...
да си спомня вечно неговия лик
© Иви Всички права запазени