на фона на луната бяла

две сгушени сърца туптяха

той нежни думи ù шептеше

а тя в ръцете му гореше

той докосваше крака ù... с парещи ръце

тя изтръпваше при допира на устните

той целуваше врата ù

тя затваряше очи...

с тез целувки нежни думи

не искаше да се раздели

но той си тръгна в този час

а тя безмълвна там стоеше

не знаеше какво се случва защо сама беше

той не се обърна вече...

не помисли и за миг

момичето остави надалече...

да си спомня вечно неговия лик