Там, под кривата круша на двора
ТАМ, ПОД КРИВАТА КРУША НА ДВОРА
Там – под кривата круша на двора,
дето свърши на дядо светът,
ще поседна и аз от умора –
да почина след дългия път.
И дори ще подремна на лакът
в своя малък, измислен Едем.
Върху мене ще пада листакът –
докато не изчезна съвсем.
Ще погледам дъжда след качулка,
и под моята чвореста гръст
как мравунякът тихо шумулка
и си вдига калпаче от пръст.
И – пристигнал отнейде далече,
някой друмник към мене върви.
Е, какво пък? Да тръгвам ли вече
в прежълтелите зимни треви?
Две лулици тютюн ще изпуша –
кръгче дим към небесния свод,
тъй щастлив, че под кривата круша
свърши моят прекрасен живот.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
