Там, под снагата на млада бреза,
поспряло се бе да отрони сълза
едно птиче плахо, безсилно, самó,
изгубило пътя към свойто гнездо.
Ридаеше тихо сред пустата шир,
с него тъжеше горският мир,
съчувствено го подминаваха всички –
и едри, и дребни – лисици, сърнички...
С крачки несигурни път чужд поде,
с надежда да зърне познато небе,
ала по нищо не разпозна –
нямаше помен от родна земя. ...