Танц на буквите

Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля,
но те не ме слушат!
Говорят сами...
Тук ли си? Там ли? Къде си?
Кой и коя си? Какво си?
Мраморна статуя -
груба и неоформена?
Слънчево зайче,
игриво върху стената
се спира в процепа?...
Сладоледена капка
по вафлената фуния
Оближи я...
Плахо потреперващ клон,
листо и малко шума,
трева и малко цвят,
море, вълни и синьо,
облизващо света на пясъка...
И пясъчно, бодливо
стъкло прикрито
...порязва те,
червено кърваво, се стича
в светлооки езера,
...размива се...
и те огрява пурпурния залез
зад върховете...

Тук ли си? Там ли си?
Някъде, може би...
Може би никъде...
Или навсякъде?

Не ме слушат буквите.
Не исках да кажа това.
Те сами проговориха.
Разхвърлиха се по листа
и се събраха по двойки.
И после танцуваха и рисуваха.

А аз бях там
и сега съм влюбена
в танца им
и в този на графитите
в подлеза

Не слушат, а исках да пиша -
за любовта
възвишена.
А те...?
Аз отново обичам!