7 янв. 2005 г., 14:01

Танц на буквите

2.4K 0 1
Влача се
между буквите и гъвкаво се извивам.
Прескачам ги, търсейки вярната.
Опитвам се да ги подредя смислено,
за да кажа какво мисля,
но те не ме слушат!
Говорят сами...
Тук ли си? Там ли? Къде си?
Кой и коя си? Какво си?
Мраморна статуя -
груба и неоформена?
Слънчево зайче,
игриво върху стената
се спира в процепа?...
Сладоледена капка
по вафлената фуния
Оближи я...
Плахо потреперващ клон,
листо и малко шума,
трева и малко цвят,
море, вълни и синьо,
облизващо света на пясъка...
И пясъчно, бодливо
стъкло прикрито
...порязва те,
червено кърваво, се стича
в светлооки езера,
...размива се...
и те огрява пурпурния залез
зад върховете...

Тук ли си? Там ли си?
Някъде, може би...
Може би никъде...
Или навсякъде?

Не ме слушат буквите.
Не исках да кажа това.
Те сами проговориха.
Разхвърлиха се по листа
и се събраха по двойки.
И после танцуваха и рисуваха.

А аз бях там
и сега съм влюбена
в танца им
и в този на графитите
в подлеза

Не слушат, а исках да пиша -
за любовта
възвишена.
А те...?
Аз отново обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кая Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубав стих- пълна картина...от цветове форми и чувства

    Да, зная! Но не се оглеждам.
    От полицейски сводки ще надничам,
    щом моя спрей във подлеза отсреща
    на името ти буквичките срича.
    Хлапе съм непорочно:
    …обичам!
    …обичам!
    …обичам!
    Изписвам точно!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...