Танц с духове
В този стар тъжен замък,
захвърлен в средата
на пустотата,
на студената зима,
на дългата нощ,
разказвай ми тихо
разказвай ми бавно
за времето тъжно
и за времето славно...
За триумфи, провали,
възход и падение.
За злоба и мъст
за покой и смирение.
Говори ми...
Във въздуха се носи
на миналото аромата.
Думите ти ме понасят
в спиралата
на кръговрата...
И нейде там
от тъмнината
безмълвен дух протяга шия,
на миналото
сенките изплуват
повикани от твоята магия...
Безтленните видения
свой странен танц танцуват,
плавно се извиват...
Могъщ порой от спомени
внезапно ме залива...
Ето ги - духове,
които загубих...
Редом реят се
блянове,които погубих.
Заспали знамения,
носталгични картини...
Изплуват видения,
които преследвах
дълги години...
Танцувамe с духове
по влажния каменен под -
мимолетна фантазия
или случка съдбовна
в този живот...
На лоени свещи
сред сив полумрак
имаме време за танци.
До края на дните си чак
ще намерим приют
в този замък.
Тишина и уют.
И цялото време в света...
‚Всъщност не...‘
шепне в камината пламък
‚имаш цялото време
...до сутринта‘.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Веселин Данчев Всички права запазени
