28.06.2014 г., 11:38

Танц с Вятъра

1.1K 1 5

И ето! Аз летя!

 В ръцете съм на Вятъра!

И „Благодаря...” шептя,

Че позволи Съдбата ми

 

В небето с него днес

Свободно да се рея

Танцуваме, въртим се

Душата моя грее...

 

Дали ще има утре?

Какво ли беше вчера?

Не ме интересува!

В този миг – ЖИВЕЯ!

 

А публика крещи –

„Ти пак си на земята!”

Те не разбират!

С теб ли съм -  във полет е Душата!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирен Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Лети, лети! И живей Тука и Сега!
  • Благодаря, gefita (Георги Табаков), че прочете някои мои неща. Приятно ми е разбира се, че хареса, а толкова висока оценка определено задължава. Ще се старая!!!
  • Съвършено усещане.
    Незабравим стих.
    Поклон за този ти момент.
  • Привет на всички! Таня- извинявам се за допуснатата грешка...
    Благодаря, Ели! Добре е да се научим живеем за мига , в който се намираме и да го ценим. Утре наистина дори не знаем ще има ли, вчера добро или лошо и минало. А днес и сега... често го пропускаме занимавайки мислите си с вчера и утре...
    Симо, а така дали ще допадне... Първо чух музиката и към нея написах снихчето всъщност https://www.youtube.com/watch?v=vLvUXIOYTms
  • Моля, намалявайте размера на картинките, които прикачате към произведенията си, иначе се получава ето това...

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...