niko_niko (Нико Ников)
198 331
23.01.2009 г., 11:02 ч.

Танцувай! 

  Поезия » Философска
701 0 4


Къде потърси цветовете
на радости и дни свободни?
Кога политна на крилете
на пролетта, превила се и злобна?
Нима разбра, че твойта сянка
е мрачна, тъжна и жалее?
Нима съдбата ти стопанка е
на думите ти, в стих запели?
Ти събуди се, слънце живо,
изгряло над горчива пропаст.
Пропей и истински - фалшиво
литни, вдигни се, затанцувай!

© Нико Ников Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Харесва ми като структура и замисъл. Харесва ми и как си го изразил, но последния ред на мен ми се губи. Просто мои впечатления, не е задължително да го променяш.
    Поздрав!
  • Добре е. Само в стх-4 и 7 има по две срички в повече.
    ,,на пролетта превита злобно,,-4
    и ,,Съдбата ти ли е стопанка ,,-7 и всичко става точно.
  • Много ми хареса. Наистина понякога хубавите на пръв поглед неща като пролетта могат да бъдат и злобно превити...Браво!
  • пускам мтв върви това :
    http://www.vbox7.com/play:55ce835c
    влизам в сайта чета теб
    а не съм пил още кафе ...
    защо животът тй жестоко и нехайно
    рови в гръдта на живота спотайна
    и мислите жалеят за смисъла
    в утроба пресна росна
    а животът пак е пресметлив и пестелив
    тъй невзрачно блед
    глед най отпред на руслото печата
    комата вей над бряг
    традиционно поета гълчи
    гарвани пъстроосветли душегуби
    Нико брат ми , ти ме погуби
    спонтанно безконечно
    и невъзвратимо като
    охлюва на смисъла
    потаен от скришното начало
    на човешкото звездно и медно
    ...


    ахаааааааам...
Предложения
: ??:??