23 янв. 2009 г., 11:02

Танцувай!

851 0 4


Къде потърси цветовете
на радости и дни свободни?
Кога политна на крилете
на пролетта, превила се и злобна?
Нима разбра, че твойта сянка
е мрачна, тъжна и жалее?
Нима съдбата ти стопанка е
на думите ти, в стих запели?
Ти събуди се, слънце живо,
изгряло над горчива пропаст.
Пропей и истински - фалшиво
литни, вдигни се, затанцувай!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нико Ников Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Харесва ми като структура и замисъл. Харесва ми и как си го изразил, но последния ред на мен ми се губи. Просто мои впечатления, не е задължително да го променяш.
    Поздрав!
  • Добре е. Само в стх-4 и 7 има по две срички в повече.
    ,,на пролетта превита злобно,,-4
    и ,,Съдбата ти ли е стопанка ,,-7 и всичко става точно.
  • Много ми хареса. Наистина понякога хубавите на пръв поглед неща като пролетта могат да бъдат и злобно превити...Браво!
  • пускам мтв върви това :
    http://www.vbox7.com/play:55ce835c
    влизам в сайта чета теб
    а не съм пил още кафе ...
    защо животът тй жестоко и нехайно
    рови в гръдта на живота спотайна
    и мислите жалеят за смисъла
    в утроба пресна росна
    а животът пак е пресметлив и пестелив
    тъй невзрачно блед
    глед най отпред на руслото печата
    комата вей над бряг
    традиционно поета гълчи
    гарвани пъстроосветли душегуби
    Нико брат ми , ти ме погуби
    спонтанно безконечно
    и невъзвратимо като
    охлюва на смисъла
    потаен от скришното начало
    на човешкото звездно и медно
    ...


    ахаааааааам...

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...