Танцувай, млада циганко...!
Танцувай, млада циганко, танцувай,
в умора свойто тяло ти разпни...
с движения и с поглед развълнувай
мъжа обичан с нежните очи!
Разкъсвай се във танца полудяла...
моли се, обречи се, изгори!
От любовта на чужденеца оглупяла,
във дух я екзотичен претвори!
Със всеки жест душата му докосвай,
със всяка стъпка хвърляй го във смут...
закършила снага го омагьосвай...
Ти знаеш, че по тебе той е луд!
Но тъжна ли си, циганко, кажи ми?
Пак таборът приготвя се за път?!
Проклятие те тегне... сподели ми,
защо така тревожен е умът?
Ръката ти на друг е обещана,
на мъж със гордо циганско сърце
и с тяло и душа си завещана
със клетва под откритото небе.
Далече от мечтата ще заминеш,
далеч от лудостта и от страстта...
в безумието чуждо ще погинеш,
на другиго дарило хубостта...
Танцувай, млада циганко, танцувай!
Огледай се в обичните очи,
а после с любовта си се сбогувай
и своя танц със нея погреби!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дида Христозова Всички права запазени
