Тази вечер съм трезвен!
Не защото жаждата, която събужда във мен
копнежът по теб е спряла да ме мъчи,
а защото искам да усетя всеки миг
в опианяващото ти присъствие
моя Любов тъй обсебваща!
Море мое от чувства...
На вълните ти силата отново посрещам
само с душата си бедна и тялото крехко, човешко...
Целува вятърът с устни солени лицето ти мокро!
Остави поне крайче от него за сиротния странник -
нека брегът ти да бъде тази вечер постеля за мен.
Някъде там - в една друта Вселена
танцуваш в сърецо ми, щастлива и весела...
А аз като пеперуда среднощна
въртя се привлечен от теб като свещ!
С крилете си пърхам в копнеж и любов
край теб да горя, да горя, да горя...
© Ангел Милев Всички права запазени