Танцът на черния бивол
Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера.
Рови с копита земята изтръпнала.
Рине с рогата във тъмната пръст.
Всичко помита насреща по пътя си.
Всичко потъпкал околовръст.
Сякаш от приказка страшна избягал бе,
не от невзрачната селска черда.
Черният бивол, по-черен от дявола,
най-сетне беше на свобода.
Негово днес е полето пред взора му.
Във всичко поникнало имаше дял.
Сините вирове, до вчера спомени,
мамеха с пазви от течен кристал.
Вятърът решеше черната четина.
Слънцето топлеше мощния гръб.
В лудешки ритъм туптеше сърцето му
вътре в широката биволска гръд.
Черният бивол на воля танцуваше.
Беше естествен. Почти подивял.
Нас ни бе страх. Един бивол празнуваше.
Оня миг свобода,
който сам си бе дал.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Александър Калчев Всички права запазени
Видях изумителна прилика между твоя бивол и себе си, Поете!Първо, на двамата не ни пука какъв е цветът на кожата ни и от колко километра се виждат рогата ни 
и второ и двамата днес се чувствуваме свободни, сякаш не от родната черда сме избягали, а от...
