Танцът на черния бивол

16.08.2010 г., 0:01 ч.

Поезия » Философска

852 0 3

Танцът на черния бивол

Черният бивол от цветните сънища,

с лунните сърпове вместо рога.

Брезият бивол със слънце покълнало

там, между двете очи-езера.

Рови с копита земята изтръпнала.

Рине с рогата във тъмната пръст.

Всичко помита насреща по пътя си.

Всичко потъпкал околовръст.

Сякаш от приказка страшна избягал бе,

не от невзрачната селска черда.

Черният бивол, по-черен от дявола,

най-сетне беше на свобода.

Негово днес е полето пред взора му.

Във всичко поникнало имаше дял.

Сините вирове, до вчера спомени,

мамеха с пазви от течен кристал.

Вятърът решеше черната четина.

Слънцето топлеше мощния гръб.

В лудешки ритъм туптеше сърцето му

вътре в широката биволска гръд.

Черният бивол на воля танцуваше.

Беше естествен. Почти подивял.

Нас ни бе страх. Един бивол празнуваше.

Оня миг свобода,

който сам си бе дал.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Довереница (Дочка Василева)

2010-08-22T23:28:16+03:00

Прекрасен ,забързан,вълшебен стих!Браво!
bojilova1 (Петя Божилова)

2010-08-22T15:01:06+03:00

Видях изумителна прилика между твоя бивол и себе си, Поете!Първо, на двамата не ни пука какъв е цветът на кожата ни и от колко километра се виждат рогата ни и второ и двамата днес се чувствуваме свободни, сякаш не от родната черда сме избягали, а от...
Сложих Стиха във Фейсбук.Благодаря!!!
doreto66 (Дора Павлова)

2010-08-16T00:02:52+03:00

задъхан, див и красив.