Танцът на черния бивол
Танцът на черния бивол
Черният бивол от цветните сънища,
с лунните сърпове вместо рога.
Брезият бивол със слънце покълнало
там, между двете очи-езера.
Рови с копита земята изтръпнала.
Рине с рогата във тъмната пръст.
Всичко помита насреща по пътя си.
Всичко потъпкал околовръст.
Сякаш от приказка страшна избягал бе,
не от невзрачната селска черда.
Черният бивол, по-черен от дявола,
най-сетне беше на свобода.
Негово днес е полето пред взора му.
Във всичко поникнало имаше дял.
Сините вирове, до вчера спомени,
мамеха с пазви от течен кристал.
Вятърът решеше черната четина.
Слънцето топлеше мощния гръб.
В лудешки ритъм туптеше сърцето му
вътре в широката биволска гръд.
Черният бивол на воля танцуваше.
Беше естествен. Почти подивял.
Нас ни бе страх. Един бивол празнуваше.
Оня миг свобода,
който сам си бе дал.
© Александър Калчев All rights reserved.
Видях изумителна прилика между твоя бивол и себе си, Поете!Първо, на двамата не ни пука какъв е цветът на кожата ни и от колко километра се виждат рогата ни 
и второ и двамата днес се чувствуваме свободни, сякаш не от родната черда сме избягали, а от...
