Танцът на тъмнината
Не желая да влизам в кавги
и не зная какво ще ми струва
да рисувам със слово очи,
за които отдавна будувам.
Не обичам да тичам натам,
накъдето небето щурмува
на душата стихийния плам,
а умът за покоя жадува.
Като филмови ленти летим,
без акценти, които да сложим
на моменти с човека любим –
и лежим на Прокрустово ложе.
Тъмнината танцува сама
и сърцето ѝ топло милее
да го сгрее искра – любовта,
и да има усмивки за нея.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
