Танго
Дълго рових в себе си.
Търсех подслон в тишината
В мъждукащия хлад умираше плачът.
А нежното танго напомняше за теб.
Под дрехата на дните
се криеха ласките.
Преваляше слънцето на моята разходка.
Вятърът брулеше мечтите.
Но теб те нямаше. Не те открих....
Може би съм те загубила от лутане.
© Йонка Янкова Всички права запазени