Тапа
Шишето от шампанско се изцапа
и хвръкна мъничката тапа.
Летя като комета над банкета
и цапна във челото кмета.
Охраната със пунш заета ,
изпразваше последните шишета.
А кмета яростно я хвана
и хвърли я във гозбата на капитана.
И той забоде я със вилица,
но тя отскочи към жена му Милица.
И падна в тъмната и пазва ,
която винаги на празници показва.
До нея Педро се наведе
и с ловки пръсти тапата поведе.
Но нещо в гърлото му май приседна,
когато Милица го перна.
И с писък на токачка дива,
тя пунша си в лицето му излива.
А тапата игрива-
под блузата й ръбещо щастлива-
търкаля се и пада на мокета ,
до здравите крака на Петър.
И той понечи в миг да стане ,
но тапата коварна го измами.
И стъпи сам със лачените си обувки
на мъничката тапа без преструвки ,
а тя го залюля в страни
и джентълменът масата свали.
Заби усмивката си в топла супа ,
но после смело се изтупа
и каза кротко -,,Извинете!
Май трябва да измия си лицето.“
А тапата под масата злорадо
се спусна към самотен дядо….
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Lyudmila Stoyanova Всички права запазени
