Тапа

13 июл. 2024 г., 16:48

Поэзия » Юмористическая

181 2 4

Шишето от шампанско се изцапа

и хвръкна мъничката тапа.

Летя като комета над банкета

и цапна във челото кмета.

Охраната със пунш заета ,

изпразваше последните шишета.

А кмета яростно я хвана

и хвърли я във гозбата на капитана.

И той забоде я със вилица,

но тя отскочи към жена му Милица.

И падна в тъмната и пазва ,

която винаги на празници показва.

До нея Педро се наведе

и с ловки пръсти тапата поведе.

Но нещо в гърлото му май приседна,

когато Милица го перна.

И с писък на токачка дива,

тя пунша си в лицето му излива.

А тапата игрива-

под блузата й ръбещо щастлива-

търкаля се и пада на мокета ,

до здравите крака на Петър.

И той понечи в миг да стане ,

но тапата коварна го измами.

И стъпи сам със лачените си обувки

на мъничката тапа без преструвки ,

а тя го залюля в страни

и джентълменът масата свали.

Заби усмивката си в топла супа ,

но после смело се изтупа

и каза кротко -,,Извинете!

Май трябва да измия си лицето.“

А тапата под масата злорадо

се спусна към самотен дядо….