Таралежи
Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало око,
от гняв, а докосни го много нежно.
Дори ръката после да кърви
болезнено, от всички драскотини,
не го оставяй просто да върви
през страшната си, зейнала пустиня.
И ако можеш, остра дума, зла,
или присъда строга не изричай.
Недей отправя огнена стрела,
усмихай се. И само го обичай.
Защото, таралежът на кълбо,
за теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита.
Зад бронята, живее слабостта,
тревожна уязвимост с нея крие.
Бодлите му са щит, повърхността...
Под тях едно сърце ранено бие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Вики Всички права запазени
