Самодива (Вики)
535 5962
18 янв. 2022 г., 19:16

Таралежи 

  Поэзия
667 7 8

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало  око,
от гняв, а докосни го много нежно. 

 

Дори ръката после да кърви
болезнено, от всички драскотини,
не го оставяй просто да върви
през страшната си, зейнала пустиня. 

 

И ако можеш, остра дума, зла,
или присъда строга не изричай.
Недей отправя огнена стрела,
усмихай се. И само го обичай. 

 

Защото, таралежът на кълбо,
за теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита. 

 

Зад бронята, живее слабостта,
тревожна уязвимост с нея крие.
Бодлите му са щит, повърхността...
Под тях едно сърце ранено бие. 

© Вики Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Ами да кажа "Браво!" и аз 🤗 Винаги е трудно да видиш същността на един човек. Нежното зад грубото, красивото зад страшното. Но как си струва...
  • Поздравления, Вики!
  • Браво! Толкова правдиво, непринудено, поднесено с лекота!
  • Хубаво! Бодли, брони, маски и… живота си минава!
  • Много ми хареса.
  • Красота!!!
  • толкова е хубав този стих... а бодлите са дреха, нали
  • Вики, толкова много ми хареса, чак ме натъжи , миличка, прекрасно е забива се в душата, като бодилче! Браво!
Предложения
: ??:??