18 ene 2022, 19:16

Таралежи

  Poesía
917 7 8

Когато в някой свит е на кълбо,
характерът бодлив на таралежа,
не го посрещай с пламнало  око,
от гняв, а докосни го много нежно. 

 

Дори ръката после да кърви
болезнено, от всички драскотини,
не го оставяй просто да върви
през страшната си, зейнала пустиня. 

 

И ако можеш, остра дума, зла,
или присъда строга не изричай.
Недей отправя огнена стрела,
усмихай се. И само го обичай. 

 

Защото, таралежът на кълбо,
за теб не е заплаха страховита,
а вик за помощ, жажда за добро
и трябва му единствено защита. 

 

Зад бронята, живее слабостта,
тревожна уязвимост с нея крие.
Бодлите му са щит, повърхността...
Под тях едно сърце ранено бие. 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вики Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...