Тарльови мечти
По пътечката към село,
Ежко ходи смело, смело.
Тръгнал е. Решил е сам,
градинар да става там.
Да отглежда зеленчуци,
плодове /най-много круши/.
Да копае, да плеви...
та трудът да го краси.
Как? -ще питате. Нали?
Как ли ще го украси?
Лесно! - отговарям с плам.
Ежко е сладур голям.
Щом ги той произведе,
нищо няма да яде.
А ще си ги накичи сам
на бодличките, без срам.
После Тарльо много горд,
че прославил своя род,
ще пристъпва, без да спре,
като в модно дефиле.
Всички ще се възхищават.
Ще се чудят, възхваляват.
Как е станал тоз юнак
хем красив, хем много як.
Тъй Бодливко си вървеше
и картинки си редеше.
Ала... нещо каза "Пук"
хукна Бежко като луд
на обратно към гората,
скри се бързо... под полата.
Мама Ежка се усмихна
и на малкия подвикна.
"Първо, сине порасни!
Смел стани и приеми,
че за сбъднати мечти,
цял живот се път върви!"
Още едно от поредицата "С таралежковците" :)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Таня Мезева Всички права запазени
