Татко
Изгаря всички картини които посмея да нарисувам...
всички пътища ...всички коридори..всички врати..всички стаи..всички местенца..
всичко е в неговия имот..
с всичко и с всеки ми показва ,че това не е моя живот..
Изваял е тялото ми...не ми принадлежи..
изплел е душата ми.. и не иска да има в нея мечти..
Редовно крещи ,че не ме обладал..че не ме е търсил..не ме е видял..
крещи,че той простичко просто мен е създал..
Храчи ..рита ..бичува..
на него цялото ми същество единственно може да слугува ..
....
нямам право на съвест..на морал..на чувства..
на надежда и на всякакви такива според него бездарни изкувства...
разрухата гради...болката лекува..
в пустоща тялото ми плува..
душата да се дави гърчи и разсича..
и да запомня ,че сърцето не е за да обича...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Росита Шапова Всички права запазени
