Татко...
Татко...
Татко, ти тъй често си пиян
и псуваш наред, без никакъв свян.
Карате се безспирно със мама
и разбрах вече, че край няма.
Но кажи, що да сторя с този яд,
изгарящ ме, както огъня в ад.
Искам силно да удрям, да блъскам,
искам дълго да плача, да викам.
Макар и неотправена към мен,
с всяка остра дума ме раняваш.
Удряш ме, като че със секира,
а раната боли ужасно, без да спира.
И сливат се гняв и болка в едно -
в мен расте едно нежелано зло.
Въпреки всичко, ти баща си мой
и те обичам, но искам покой.
Истина е, сърцето ми тъжи,
искам да ти кажа: "Спри! Замълчи!",
но нямам смелост аз това да сторя,
затова със себе си се боря.
Яд ме е на теб... Яд ме е на мен...
Искам да те видя променен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дарина Иванова Всички права запазени
