dar4eto92 (Дарина Иванова)
17 162
7.08.2008 г., 16:23 ч.

Татко... 

  Поезия » Оди и поеми
1391 0 14

Татко...

 

Татко, ти тъй често си пиян

и псуваш наред, без никакъв свян.

Карате се безспирно със мама

и разбрах вече, че край няма.

Но кажи, що да сторя с този яд,

изгарящ ме, както огъня в ад.

Искам силно да удрям, да блъскам,

искам дълго да плача, да викам.

Макар и неотправена към мен,

с всяка остра дума ме раняваш.

Удряш ме, като че със секира,

а раната боли ужасно, без да спира.

И сливат се гняв и болка в едно -

в мен расте едно нежелано зло.

Въпреки всичко, ти баща си мой

и те обичам, но искам покой.

Истина е, сърцето ми тъжи,

искам да ти кажа: "Спри! Замълчи!",

но нямам смелост аз това да сторя,

затова със себе си се боря.

Яд ме е на теб... Яд ме е на мен...

Искам да те видя променен!

 

© Дарина Иванова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??