Тавенцето с милинките на Мама
ТАВЕНЦЕТО С МИЛИНКИТЕ НА МАМА
... понеже мене все така ме няма, а тя по цял ден вкъщи е сама,
в тавенцето пече милинки мама – и чака да се върна у дома,
додето аз по друмища нелепи търкалям си Вселенското яйце,
наръсила е сиренце – две шепи, и мацнала ги е със масълце,
засилила е фурната на двеста, че крайчецът дано се препече,
и все така очаква – не от днеска, да се завърне нейното момче,
навярно връз милинките си бае? – и ми нарича тих и дълъг път,
и пътниче през този свят безкраен, стишавам се на мамината гръд,
край масичката пак да седнем двама – и да потъна в погледа ѝ тих.
Тавенцето с милинките на мама! – да се търкаля в моя сън и стих.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
