danisab (Ниела Вон)
214 312
6.01.2008 г., 14:20 ч.

Таверна 

  Поезия
437 0 5

Хвърчаха порцеланови парчета,

изтръгнати насила  от красиво цяло,

пъзела с години бях редила,

мъртво сега се бе разлетяло

Сърцето...

На посоки, безвъзвратно, за последно.

Порцеланът скъп  свистеше  с вятъра,

 защото някой се погрижи в бетонна скръб

да  излее  лава гореща... Предателят.

Боде и теб,  нали бил си с мене,

  но някак далечно боде те.

Не стигат  в стих устремени

парчетата на  таблата с цвете.

Откъснати, главите им отдавна

са спрели да  лекуват с нежност,

 разсипани сега отдават

  глупост срещу добра платежност.

В тъмното  аз чупя   други вази,

 в най-скъпите  от вчера врекох се.

От теб наследство  порцелан ме пази,

забито в сърцето - таверна нарекло се...

 

 

© Ниела Вон Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??