danisab (Ниела Вон)
214 312
Jan 6, 2008, 2:20 PM

Таверна 

  Poetry
439 0 5

Хвърчаха порцеланови парчета,

изтръгнати насила  от красиво цяло,

пъзела с години бях редила,

мъртво сега се бе разлетяло

Сърцето...

На посоки, безвъзвратно, за последно.

Порцеланът скъп  свистеше  с вятъра,

 защото някой се погрижи в бетонна скръб

да  излее  лава гореща... Предателят.

Боде и теб,  нали бил си с мене,

  но някак далечно боде те.

Не стигат  в стих устремени

парчетата на  таблата с цвете.

Откъснати, главите им отдавна

са спрели да  лекуват с нежност,

 разсипани сега отдават

  глупост срещу добра платежност.

В тъмното  аз чупя   други вази,

 в най-скъпите  от вчера врекох се.

От теб наследство  порцелан ме пази,

забито в сърцето - таверна нарекло се...

 

 

© Ниела Вон All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??