22.04.2007 г., 18:04

ТАЯ НОЩ...НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР

1.1K 0 27
 

Влезте, сър!

Не казвайте,

че ще ме обичате

                                 вечно.

Има ли  вечна любов?

Има ли... Любов завинаги?

Няма!

Има днес, има сега.

Много мъже обичах, сър...

И имах.

Но никой не разбра и не

вдигна любовта ми

                         високо до истина.

Всички драпаха с нокти

по голата ми плът...

И късаха със зъби пъпната и връв.

Идваха и си отиваха, сър,

А аз ги обичах...

Те крадяха  мечтите ми,

крадяха надеждите ми...

Крадяха без жал, сър.

Черни гарвани.

На пръсти напускаха платеното

ложе... и

се сливаха с мрака, (не на моите)

на своите решетки.

Вече не мога да се усмихвам, сър...

стискам зъби -

да не  ми парят  раните.

Ако ме искате, сър, ако

Искате любовта ми...

Погледнете  очите ми -

цвета на пролетното зелено!

Аз ще  ви се доверя... Но

влезте  и оставете  кинжала в ъгъла

Тая нощ...

Няма да се любим, сър.

Тая нощ, ще си говорим за истини.

Готов ли сте, сър...

Да изгорим следите на другите?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Веска Алексиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Колко е хубаво да намери време човек и
    да се потопи в харесвана поезия, и както
    каза днес Хенри, да ни бъде денят различен,
    благодаря, Веси!!!Привет!!!
  • Случайно ми попадна.Друг път не бях чела ваши стихове.
    Чудесен е,накара ме да оценя това,което имам!!!
  • Да,напомня Едит!!!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ,ЗА КОМЕНТАРИТЕ!
    ТРОГНАТА СЪМ!
  • Веси, силно е перото ти! Поздрави

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...