Влезте, сър!
Не казвайте,
че ще ме обичате
вечно.
Има ли вечна любов?
Има ли... Любов завинаги?
Няма!
Има днес, има сега.
Много мъже обичах, сър...
И имах.
Но никой не разбра и не
вдигна любовта ми
високо до истина.
Всички драпаха с нокти
по голата ми плът...
И късаха със зъби пъпната и връв.
Идваха и си отиваха, сър,
А аз ги обичах...
Те крадяха мечтите ми,
крадяха надеждите ми...
Крадяха без жал, сър.
Черни гарвани.
На пръсти напускаха платеното
ложе... и
се сливаха с мрака, (не на моите)
на своите решетки.
Вече не мога да се усмихвам, сър...
стискам зъби -
да не ми парят раните.
Ако ме искате, сър, ако
Искате любовта ми...
Погледнете очите ми -
цвета на пролетното зелено!
Аз ще ви се доверя... Но
влезте и оставете кинжала в ъгъла
Тая нощ...
Няма да се любим, сър.
Тая нощ, ще си говорим за истини.
Готов ли сте, сър...
Да изгорим следите на другите?
© Веска Алексиева Всички права запазени
да се потопи в харесвана поезия, и както
каза днес Хенри, да ни бъде денят различен,
благодаря, Веси!!!Привет!!!