Apr 22, 2007, 6:04 PM

ТАЯ НОЩ...НЯМА ДА СЕ ЛЮБИМ,СЪР

  Poetry
1.1K 0 27
 

Влезте, сър!

Не казвайте,

че ще ме обичате

                                 вечно.

Има ли  вечна любов?

Има ли... Любов завинаги?

Няма!

Има днес, има сега.

Много мъже обичах, сър...

И имах.

Но никой не разбра и не

вдигна любовта ми

                         високо до истина.

Всички драпаха с нокти

по голата ми плът...

И късаха със зъби пъпната и връв.

Идваха и си отиваха, сър,

А аз ги обичах...

Те крадяха  мечтите ми,

крадяха надеждите ми...

Крадяха без жал, сър.

Черни гарвани.

На пръсти напускаха платеното

ложе... и

се сливаха с мрака, (не на моите)

на своите решетки.

Вече не мога да се усмихвам, сър...

стискам зъби -

да не  ми парят  раните.

Ако ме искате, сър, ако

Искате любовта ми...

Погледнете  очите ми -

цвета на пролетното зелено!

Аз ще  ви се доверя... Но

влезте  и оставете  кинжала в ъгъла

Тая нощ...

Няма да се любим, сър.

Тая нощ, ще си говорим за истини.

Готов ли сте, сър...

Да изгорим следите на другите?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Веска Алексиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Колко е хубаво да намери време човек и
    да се потопи в харесвана поезия, и както
    каза днес Хенри, да ни бъде денят различен,
    благодаря, Веси!!!Привет!!!
  • Случайно ми попадна.Друг път не бях чела ваши стихове.
    Чудесен е,накара ме да оценя това,което имам!!!
  • Да,напомня Едит!!!
  • БЛАГОДАРЯ ВИ,ЗА КОМЕНТАРИТЕ!
    ТРОГНАТА СЪМ!
  • Веси, силно е перото ти! Поздрави

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...