Таз девойка грешно млада
Вятър пече, слънце духа,
звезди не светят - свети мракът,
денем тъмно е и свещи пали,
на кълбо присвита нещо чака.
От очите нищичко не капе,
избледняха, мигат си без цвят
и сплели миглите си рядко дълги,
се вглеждат явно вече в друг свят.
По вени на протегнати ръце
начертана без чертеж й е съдбата,
кръвта бе спряла от отдавна,
отиваше си тя, горката.
Устните не вкусват, не казват,
отварят се само за цигарен дим,
пушекът душата ходом изпреварва,
пъдейки я, чака нейното "амин".
А у дома и ритмична тишинка,
часовник на обратно отброява,
покойници зоват я на мисия небесна,
малко на земята й остава.
И така затворена тя дългичко си беше,
с остаряло сърце, душа на младини,
без болест таз девойка, грешно млада,
издъхна... на света злочест си отмъсти.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивелина Паунова Всички права запазени