Jan 2, 2009, 5:39 PM

Таз девойка грешно млада

  Poetry
958 0 1

                                        Вятър пече, слънце духа,

                                        звезди не светят - свети мракът,

                                        денем тъмно е и свещи пали,

                                        на кълбо присвита нещо чака.

                                        От очите нищичко не капе,

                                        избледняха, мигат си без цвят

                                        и сплели миглите си рядко дълги,

                                        се вглеждат явно вече в друг свят.

                                        По вени на протегнати ръце

                                        начертана без чертеж й е съдбата,

                                        кръвта бе спряла от отдавна,

                                        отиваше си тя, горката.

                                        Устните не вкусват, не казват,

                                        отварят се само за цигарен дим,

                                        пушекът душата ходом изпреварва,

                                        пъдейки я, чака нейното "амин".

                                        А у дома и ритмична тишинка,

                                        часовник на обратно отброява,

                                        покойници зоват я на мисия небесна,

                                        малко на земята й остава.

                                        И така затворена тя дългичко си беше,

                                        с остаряло сърце, душа на младини,

                                        без болест таз девойка, грешно млада,

                                        издъхна... на света злочест си отмъсти.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивелина Паунова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....