Тази моя душа ненаситна

19.05.2010 г., 18:55 ч.

Поезия » Друга

776 0 4

все си търси от кой да открадне.

По света разпиляна се скита.

Де що види се мъчи да грабне.

От небето с две рижави плитки

Слънчо влюбен завихря земята.

Ручей вие в косите си китки.

Вятър радостно пляска в листата.

По нивята раздърпана шапка

се търкаля сред есенна слама.

Изрусяло бостанско плашило

ме подканя да стана голяма.

Най-спокойно се „пипа" по пладне.

Пъхам в джоба си шепа надежда!

Все си търси от кой да открадне

тази моя душа безметежна.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.