Тази моя душа ненаситна
Тази моя душа ненаситна
все си търси от кой да открадне.
По света разпиляна се скита.
Де що види се мъчи да грабне.
От небето с две рижави плитки
Слънчо влюбен завихря земята.
Ручей вие в косите си китки.
Вятър радостно пляска в листата.
По нивята раздърпана шапка
се търкаля сред есенна слама.
Изрусяло бостанско плашило
ме подканя да стана голяма.
Най-спокойно се „пипа" по пладне.
Пъхам в джоба си шепа надежда!
Все си търси от кой да открадне
тази моя душа безметежна.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитрия Чакова Всички права запазени
