Тази моя душа ненаситна
Тази моя душа ненаситна
все си търси от кой да открадне.
По света разпиляна се скита.
Де що види се мъчи да грабне.
От небето с две рижави плитки
Слънчо влюбен завихря земята.
Ручей вие в косите си китки.
Вятър радостно пляска в листата.
По нивята раздърпана шапка
се търкаля сред есенна слама.
Изрусяло бостанско плашило
ме подканя да стана голяма.
Най-спокойно се „пипа" по пладне.
Пъхам в джоба си шепа надежда!
Все си търси от кой да открадне
тази моя душа безметежна.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Димитрия Чакова Все права защищены
