19 мая 2010 г., 18:55

Тази моя душа ненаситна 

  Поэзия » Другая
775 0 4

Тази моя душа ненаситна

 

все си търси от кой да открадне.

 

По света разпиляна се скита.

 

Де що види се мъчи да грабне.

 

 

 

От небето с две рижави плитки

 

Слънчо влюбен завихря земята.

 

Ручей вие в косите си китки.

 

Вятър радостно пляска в листата.

 

 

 

По нивята раздърпана шапка

 

се търкаля сред есенна слама.

 

Изрусяло бостанско плашило

 

ме подканя да стана голяма.

 

 

 

Най-спокойно се „пипа" по пладне.

 

Пъхам в джоба си шепа надежда!

 

Все си търси от кой да открадне

 

тази моя душа безметежна.

© Димитрия Чакова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??