Тази моя муза
как не я е срам!
Вече й се муся -
не и пука грам.
Надалеч я гоня
от вратата вън -
влиза през комина
право в моя сън.
С гръм и трясък ставам,
грабвам белий лист,
в унес съчинявам
ентия си стих...
Станат ли хиляда,
каза, че ще спре,
но ще ми изпрати
други нови две...
© Вилдан Сефер Всички права запазени