Стоях далеч от теб...
В мига, в който ме погледна
изхубих самообладание...
Твоят поглед ми открадна
душата, о, непознати...
Удивително красива е,
когато е мокра,
цялото й тяло блести,
дори капичиците от вода,
ме запленяват...
Страстта на устните ми,
ще утоли жаждата ти,
любов моя...
Когато облаците се разтварят
да изсипят тежки капки...
любими, ме обзема желание
да те прегърна.
Ти спря погледа си върху мен
и ми открадна душата, о, непознати...
Задръж ме в очите си,
не чакай повече...
Премахни разстоянието,
не чакай повече...
Пусни ме в сърцето си,
не чакай повече...
Прегърни ме,
не чакай повече...
Напоследък съм доста неспокойна,
но чаках този ден от години.
Ако се опиташ да ме спреш,
ще премина всички граници.
Ние ще се жадуваме вечно...
Ще отмине ли това време?
Стоях далеч от теб,
но в момента, в който
ме погледна – онемях.
Погледна ме в очите и покори ме,
о, непознати...
'09
© Сириус Надежда Всички права запазени