Nov 15, 2009, 4:50 PM

Тази нощ

  Poetry » Love
770 0 14

Стоях далеч от теб...

В мига, в който ме погледна

изхубих самообладание...

Твоят поглед ми открадна

душата, о, непознати...

 

Удивително красива е,

когато  е мокра,

цялото й тяло блести,

дори капичиците от вода,

ме запленяват...  

 

Страстта на устните ми,

ще утоли жаждата ти,

любов моя...

Когато облаците се разтварят

да изсипят тежки капки...

любими, ме обзема желание

да те прегърна.

Ти спря погледа си върху мен

и ми открадна душата, о, непознати...

 

Задръж ме в очите си,

не чакай повече...

Премахни разстоянието,

не чакай повече...

Пусни ме в сърцето си,

не чакай повече...

Прегърни ме,

не чакай повече...

 

Напоследък съм доста неспокойна,

но чаках този ден от години.

Ако се опиташ да ме спреш,

ще премина всички граници.

Ние ще се жадуваме вечно...

Ще отмине ли това време?

Стоях далеч от теб,

но в момента, в който

ме погледна – онемях.

Погледна ме в очите и покори ме,

о, непознати...

 

 '09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...