Nov 15, 2009, 4:50 PM

Тази нощ

  Poetry » Love
769 0 14

Стоях далеч от теб...

В мига, в който ме погледна

изхубих самообладание...

Твоят поглед ми открадна

душата, о, непознати...

 

Удивително красива е,

когато  е мокра,

цялото й тяло блести,

дори капичиците от вода,

ме запленяват...  

 

Страстта на устните ми,

ще утоли жаждата ти,

любов моя...

Когато облаците се разтварят

да изсипят тежки капки...

любими, ме обзема желание

да те прегърна.

Ти спря погледа си върху мен

и ми открадна душата, о, непознати...

 

Задръж ме в очите си,

не чакай повече...

Премахни разстоянието,

не чакай повече...

Пусни ме в сърцето си,

не чакай повече...

Прегърни ме,

не чакай повече...

 

Напоследък съм доста неспокойна,

но чаках този ден от години.

Ако се опиташ да ме спреш,

ще премина всички граници.

Ние ще се жадуваме вечно...

Ще отмине ли това време?

Стоях далеч от теб,

но в момента, в който

ме погледна – онемях.

Погледна ме в очите и покори ме,

о, непознати...

 

 '09

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Сириус Надежда All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...