Тази нощ косата ми е синя,
мъдрият щурец припряно цвърка.
Никак не приличам на Малвина.
Приказката май ще се обърка.
Плачеш тихо и съвсем наужким,
казваш, че обичаш, по човешки.
Утре кой ще чисти тези стружки?
Приказка е уж, а пълна с грешки.
Да съм фея мога и да свикна.
Вещицата в мен ти се обрече.
Бих могла дори да те обикна,
но носът ти дълъг май ми пречи...
© Надежда Ангелова Всички права запазени