1.12.2017 г., 8:57 ч.

Тази проклета, вярна тъга 

  Поезия » Любовна
354 1 1

Звук, вдишване и две отворени очи.
Събуждам се и долавям мириса ти.
Ръка протягам аз да те докосна,
но върху белия чаршаф, неуловена тя се просна.

 

Аромат на топло кафе лицето ми гали,
а две сълзи горещи по него знам са пропълзяли.
На голямата маса сядам сама 
и единствен другар ми е тази проклета, верна тъга.

 

И денят е пуст и всичко в него.
Така разбита знай стоя си аз,
плачейки като дете за нас.
Но няма страшно-нали запазил си високо его.

 

Сребърната лунна светлина,
сега в прозореца ми тъмен заблестя.
Над града спуснала се е нощта и зная 
- пак сама аз ще заспя, докато за тебе мечтая!

© Nina Nikolova Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??