Тази проклета, вярна тъга
Звук, вдишване и две отворени очи.
Събуждам се и долавям мириса ти.
Ръка протягам аз да те докосна,
но върху белия чаршаф, неуловена тя се просна.
Аромат на топло кафе лицето ми гали,
а две сълзи горещи по него знам са пропълзяли.
На голямата маса сядам сама
и единствен другар ми е тази проклета, верна тъга.
И денят е пуст и всичко в него.
Така разбита знай стоя си аз,
плачейки като дете за нас.
Но няма страшно-нали запазил си високо его.
Сребърната лунна светлина,
сега в прозореца ми тъмен заблестя.
Над града спуснала се е нощта и зная
- пак сама аз ще заспя, докато за тебе мечтая!
© Nina Nikolova All rights reserved.
