Тази сутрин се страхувам да не те загубя,
търся светлината в твоите очи.
Синьо утрото е по-красиво от картина
и изчезват с него светлите звезди.
Тази сутрин ти си толкова невероятен,
като слънце греят твоите очи!
Спри за мен мига, светът е непонятен,
не допускай с тебе да ни раздели!
Нека изгревът е в златно, мораво, червено –
като щастието в нашите души –
нека то с годините да бъде споделено,
като тази сутрин в цветно да блести!
Тази сутрин се страхувам да не те загубя,
търся те в настъпващия дълъг ден.
Красотата ти ме прави толкова щастлива,
не забравяй да си винаги до мен!
Мария Мустакерска
© Maria Mustakerska Всички права запазени