Aug 10, 2022, 8:55 AM

Тази сутрин

  Poetry » Love
516 1 3

      

           Тази сутрин

 

Тази сутрин се страхувам да не те загубя,

търся светлината в твоите очи.

Синьо утрото е по-красиво от картина

и изчезват с него светлите звезди.

 

Тази сутрин ти си толкова невероятен,

като слънце греят твоите очи!

Спри за мен мига, светът е непонятен,

не допускай с тебе да ни раздели!

 

Нека изгревът е в златно, мораво, червено –

като щастието в нашите души –

нека то с годините да бъде споделено,

като тази сутрин в цветно да блести!

 

Тази сутрин се страхувам да не те загубя,

търся те в настъпващия дълъг ден.

Красотата ти ме прави толкова щастлива,

не забравяй да си винаги до мен!

 

                        Мария Мустакерска

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Mustakerska All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...