23.06.2006 г., 16:17 ч.

Те са тук 

  Поезия
556 0 9
Пълзи бавно болката,
Разлива се.
Тялото ми се гърчи,
Може би тя е близо.
Не зная кой е наоколо,
Не зная къде съм.
Не помня какво се случи,
Не очаквах толкова скоро…
Един миг още,-
може и повече,
Спомени нахлуват с кръвта,-
Препускат червените спомени,
И виждам отново онези!
Виждам:
Безчестието,
Ритниците,
Лактите,
Лъжите им,
Лицата им,
Мръсотията им,
Тинята им,
Тинестите им очи,
Блатата,
Граченето,
Бързането,
Омразата,
Заразата,
Червеното им,
Жълтото им,
Пиянството,
Скулите им,
Вените им,
Готовността им
да извършат убийство…
Те са тук и сега,
Дори и сега,
Когато болката пълзи,
А тялото ми се гърчи,
Когато тя е близо,
Те пак са тук…
Усещам мътните им лица,
Чувствам студените им ръце.
Един миг още,
Може и повече…

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??