23.06.2006 г., 16:17

Те са тук

729 0 9
Пълзи бавно болката,
Разлива се.
Тялото ми се гърчи,
Може би тя е близо.
Не зная кой е наоколо,
Не зная къде съм.
Не помня какво се случи,
Не очаквах толкова скоро…
Един миг още,-
може и повече,
Спомени нахлуват с кръвта,-
Препускат червените спомени,
И виждам отново онези!
Виждам:
Безчестието,
Ритниците,
Лактите,
Лъжите им,
Лицата им,
Мръсотията им,
Тинята им,
Тинестите им очи,
Блатата,
Граченето,
Бързането,
Омразата,
Заразата,
Червеното им,
Жълтото им,
Пиянството,
Скулите им,
Вените им,
Готовността им
да извършат убийство…
Те са тук и сега,
Дори и сега,
Когато болката пълзи,
А тялото ми се гърчи,
Когато тя е близо,
Те пак са тук…
Усещам мътните им лица,
Чувствам студените им ръце.
Един миг още,
Може и повече…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ясен Крумов- Хенри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...