Театър

Не искам още едно красиво лице,
не искам глупави усмивки.
Искам едно топличко сърце,
не искам още минути изтекли.

Не искам любовта ми да отива на вятъра.
Искам да намеря теб и твоята красива душа.
Не искам да съм вътре в театъра
на вечната борба.

Знам, че ти ще си нещо специално.
Ти може би също ще ме търсиш.
До мен ще влезеш ли потайно,
с усмивката си да ме поръсиш?

Ако си дадеш шанс да ме опознаеш, знам, че няма да съжаляваш.
Ти ще си този, с който ще бъда честна, ще измина мили.
Ще дойдеш и ще ми кажеш, а после пак ще ми повтаряш
за минало, за бъдеще - колко много ще грешим и сме грешили.

Писна ми от глупави приказки.
Всичко е толкова безцелно.
Писна ми да се смеят, а дори да не знаят защо.
Омръзна ми да ги гледам хората заедно, а всъщност отделно.
Смешно ми е да ги гледам от кал, а да си мислят, че са от сребро.

Грозни хора-лицемери, престанете да играете!
Поне един път се погледнете!
Кога истински ще живеете?
Ще можете ли да се познаете?

Излезте от този театър, махнете маската на вечната охота.
Нали сте щастливи, тогава защо нощем стенете, защо плачете и страдате, защо ви боли?
След като не съм актриса в театър, да намеря някой как ще мога?
Вие участвате в тези пиеси в тези игри!

Струпали сте се всички заедно с тези красиви устни.
Усмихвате се, прегръщате се, целувате се наужким.
Нима сте близо, а сте чужди?
Нима един на друг сте си нужни?

Няма във вас ни капка смях, ни капка свян, нито обич.
Има кръв от пясък, лице в маска, сърце в кал.
Магьосници сте на тази тъжна орис.
Кой кого е днес продал?

Казвате това, което искате да чуя,
ръководите ума с омайни думи, с омайни слова.
Кажи ми как да не ви хуля?
Как да не скъсам тази чернова?

Изигравате театъра пред мен.
Представлението ми се хареса.
Повярвах ти.
Давай, хайде руши този мой свят.
Не може ли аз да ви разруша, не може ли да се намеся,
не може ли да разбия вашия отряд?

Вече не вярвам във вашата система, защото съм гледала всички постановки.
Не вярвам на нито една ваша дума, на нито една глупава лъжа.
Театъра ви стана на отломки,
не ми харесва вашата игра.

Театъра ви остава и други гледат, други вярват на игриви сцени.
Но аз не вярвам, разруших го, няма го в моят кът.
Може, защото съм различна, да сте ми се присмели,
но вие сте кукли на конци - марионетки, а аз съм от кръв и плът.

Аз съм истинска и реална, а вие сте глупави сценки, глупави пиеси.
Човек ви гледа веднъж и ви се насища - не ви иска повече.
И ти ли искаш да си актьор?
Няма смисъл - приет си!
ЩЕ си гумено човече!

Аз се махнах от тези цветни, красиви, алчни и бездънни схеми.
Махнах се от глупавия театър.
Не ходя да гледам режисиран живот, режисирани сцени.
Не ходя да въздишам по актьори, актриси!
Няма да вляза в този спектакъл!

Искам теб и твоята душа.
Не искам да си театрален герой, театрална прима.
Аз ще ти дам може би грозна реалност, но и красиви прелести.
Може би няма да съм като тях красива,
но поне ще бъда себе си!