10.10.2014 г., 11:52

Театър

Поезия » Любовна

1.1K 0 4

Театър

Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи.
Пиесата стара е.
Сюжетът и той.
Декорът е
главният ù герой.

Небето е сънено.
Нощта беше ден.
Зората изтрива звездите
с дъха на жасмин.
И някой тайничко
потапя щастливия край...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

fionita (Камена Григорова)

oximiron, благодаря

2014-10-11T20:40:54+03:00
oksimoron (Христов)

!**

2014-10-11T07:58:14+03:00
fionita (Камена Григорова)

Стойна Димова, благодаря! Разборът е много интересен и описателен.Хубава вечер!

2014-10-11T01:10:12+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересен театър, в който главният му герой е и режисьор, и декор.
В унисон с артистите природата се включва със собствените си герои -небе,зора звезди, нощ, ден.Интиресна постановка! Хареса ми и аз постоях на представлението. Браво! Поздравявам те и хубав ден!

2014-10-10T16:15:35+03:00

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поезия 4.8K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Поезия 5.3K 5.0