Театър
Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи.
Пиесата стара е.
Сюжетът и той.
Декорът е
главният ù герой.
Небето е сънено.
Нощта беше ден.
Зората изтрива звездите
с дъха на жасмин.
И някой тайничко
потапя щастливия край...
© Камена Григорова Всички права запазени