Oct 10, 2014, 11:52 AM

Театър

Poetry » Love

1.1K 0 4

Театър

Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи.
Пиесата стара е.
Сюжетът и той.
Декорът е
главният ù герой.

Небето е сънено.
Нощта беше ден.
Зората изтрива звездите
с дъха на жасмин.
И някой тайничко
потапя щастливия край...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fionita (Камена Григорова)

oximiron, благодаря

2014-10-11T20:40:54+03:00
oksimoron (Христов)

!**

2014-10-11T07:58:14+03:00
fionita (Камена Григорова)

Стойна Димова, благодаря! Разборът е много интересен и описателен.Хубава вечер!

2014-10-11T01:10:12+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересен театър, в който главният му герой е и режисьор, и декор.
В унисон с артистите природата се включва със собствените си герои -небе,зора звезди, нощ, ден.Интиресна постановка! Хареса ми и аз постоях на представлението. Браво! Поздравявам те и хубав ден!

2014-10-10T16:15:35+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0