Oct 10, 2014, 11:52 AM

Театър

  Poetry » Love
1.1K 0 4

Театър

Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи.
Пиесата стара е.
Сюжетът и той.
Декорът е
главният ù герой.

Небето е сънено.
Нощта беше ден.
Зората изтрива звездите
с дъха на жасмин.
И някой тайничко
потапя щастливия край...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Камена Григорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • oximiron, благодаря
  • !**
  • Стойна Димова, благодаря! Разборът е много интересен и описателен.Хубава вечер!
  • Интересен театър, в който главният му герой е и режисьор, и декор.
    В унисон с артистите природата се включва със собствените си герои -небе,зора звезди, нощ, ден.Интиресна постановка! Хареса ми и аз постоях на представлението. Браво! Поздравявам те и хубав ден!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...