Oct 10, 2014, 11:52 AM

Театър

Poetry » Love

1.1K 0 4

Театър

Синьо и тъжно е.
Навън пак вали.
Докосваш ръката ми,
а режисьорът мълчи.
Пиесата стара е.
Сюжетът и той.
Декорът е
главният ù герой.

Небето е сънено.
Нощта беше ден.
Зората изтрива звездите
с дъха на жасмин.
И някой тайничко
потапя щастливия край...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

fionita (Камена Григорова)

oximiron, благодаря

2014-10-11T20:40:54+03:00
oksimoron (Христов)

!**

2014-10-11T07:58:14+03:00
fionita (Камена Григорова)

Стойна Димова, благодаря! Разборът е много интересен и описателен.Хубава вечер!

2014-10-11T01:10:12+03:00
stoyna (Стойна Димова)

Интересен театър, в който главният му герой е и режисьор, и декор.
В унисон с артистите природата се включва със собствените си герои -небе,зора звезди, нощ, ден.Интиресна постановка! Хареса ми и аз постоях на представлението. Браво! Поздравявам те и хубав ден!

2014-10-10T16:15:35+03:00

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0