Дори да си отидеш днес
не ще те аз виня
но искам само съкрушен
тоз отговор да разбера
Във театъра злочест
каква бе моята вина
къде загубих свойта чест
с лоша роля и игра
Не избърза ли и ти
със твоя епилог
без дубъл втори
без моя монолог
Във театъра на други
без воля аз играя
а за друга роля
тайно си мечтая
Но времето декорите смени
и с тях актьори нови
без търпение дори
изиграха свойте роли
Спомням си да казваш
само търпелив бъди
но сценария не чака
и ето краят наближи
и под бурния аплауз
на втренчени очи
остана само ти
За старите актьори
днес роли няма
нови режисьори
крадат играта стара
а сцената е само миг
или пък вечност
на мен прилича ми
на безнадеждност
Но длъжност имам в сърце
ролята докрай да изиграя
и докато навън тупти небе
поне спомен да оставя