Feb 2, 2013, 5:16 PM

Театър

  Poetry » Love
604 0 0

Дори да си отидеш днес
не ще те аз виня
но искам само съкрушен
тоз отговор да разбера
Във театъра злочест
каква бе моята вина
къде загубих свойта чест
с лоша роля и игра
Не избърза ли и ти
със твоя епилог
без дубъл втори
без моя монолог
Във театъра на други
без воля аз играя
а за друга роля
тайно си мечтая
Но времето декорите смени
и с тях актьори нови
без търпение дори
изиграха свойте роли
Спомням си да казваш
само търпелив бъди
но сценария не чака
и ето краят наближи
и под бурния аплауз
на втренчени очи
остана само ти
За старите актьори
днес роли няма
нови режисьори
крадат играта стара
а сцената е само миг
или пък вечност
на мен прилича ми
на безнадеждност
Но длъжност имам в сърце
ролята докрай да изиграя
и докато навън тупти небе
поне спомен да оставя

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...