12.09.2017 г., 8:05

Театър

606 0 4

                Театър

 

Омръзна ми от твоята игра!

Сега си с мен, а утре си със друга.

Но аз не съм виновна за това!

Не съм предмет! Не съм ти и съпруга!

 

Превърна във театър любовта

и винаги играеш главна роля!

Оставам зад кулисите сама,

а после дълго трябва да се моля!

 

На сцената оставаш вече сам.

Комедията се превърна в драма.

Добър артист си, и това го знам!

В пиесата за мене роля няма.

 

Отивам си! Играй със друга ти

на сцената безмълвна, опустяла.

Поне веднъж декорите смени!

И не започвай всичко от начало!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви! Това е писано преди 25 години. Леле, как бързо минава времето!
  • Добре си провидял от женска гледна точка. Поздрави, Гога!
  • И с други декори, пак ще играе същата роля! Много ми хареса! Браво!
  • Да, болезнената картинка на втората жена. Интересно написан женски стих от мъжка гледна точка. Хубав стих. Браво Гога.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...