Рисуваш небе във очите,
докосваш ме с поглед пронизващ,
нюанси наслагваш в мечтите,
мъниста в сърцето нанизваш.
Мъниста от слънчеви зайчета
в усмивките наши се спускат,
и сок от вълшебно омайниче
във вените лудо препуска.
Рисуваш слънца във кръвта ми
и с теб ми се иска да тичам,
в дъжда, край морето, в поляните -
в душата си тебе обичам.
© Евдокия Иванова Всички права запазени